САМА ПРИТВОРИЛА ОЧИ,
СОВА МАЛКА ВПОЛУМРАКА, 
СКУЧАЕЩА ВЪВ ЪГЪЛА СТОИ
И ЗАЛЕЗА НА СЛЪНЦЕТО ОЧАКВА.
А ПОСЛЕ ЛИТВА ПРЕЗ ГРАДА,
НОСЕЙКИ СЕ ПО ПЕТНИСТИ УЛИЦИ,
ГМУРВА СЕ В ЧОВЕШКАТА МЪГЛА
ИЗВИВАЩА ОБРЕЧЕНИ БЕЗУМИЯ.
ОТ НЕОН СА НЕЙНИТЕ ЗВЕЗДИ,
ПЛЪХЧЕТАТА- ДЖИН СЪС СОДА,
НОКТИ СА И ОСТРИТЕ ГЪРДИ,
А КЛЮНЪТ И ПОДТИСНАТАТА ЗЛОБА.
И КАКТО СОВАТА ЛЕТИ
МЕЖДУ РАЗКЛАТЕНИ КЛОНАЦИ,
ТАКА И ТЯ СЕ НОСИ ДО ЗОРИ,
С МЪЖЕ-МОМЧЕТА НЕПОЗНАТИ.
ШЕСТНАДЕСЕТГОДИШНА СОВА
СЕ СПУСКА ВЕЧЕР ПРЕЗ ГРАДА,
И ПАК НАСИЩА СЕ С ОТРОВА-
НА СВЕТЛО ГРОЗЕН Е СВЕТА.