ЕДНА СВРАКА ПРЕЛЕТЯ ОТ БЛОК НА
                       БЛОК В 7:30

ЕДНА ЖЕНА СЕ ЗАКАШЛЯ

                         В 7:30

ЕДИН ЧОВЕК, ДВАМА, ТРИМА, ШЕСТ,

СИГУРНО ОТИВАТ НА РАБОТА В 7:30

ЕДИН ЧОВЕК ИСКАШЕ ДА УМРЕ

                       В 7:30

то май умираме всеки ден а...

На мен най-касивия момент да повикам смъртта ми се вижда ранната сутрин.. малките часове. Там, където няма да виждаш хората да отиват на работа, нито ще ги чуваш да кашлят.. Там, където ще си само ти и дъжда ;) И ще заспиш, приласкан от него.. Заслушан в тишината.. ;)

Така е... Само че няма сми...Самият акт. И без това толкова малко време ни е отредено.

Смисъла.. може би го има. За всеки е идентичен, и все пак.. Мисля, че го има. Обаче аз лично нямам смелостта, която подобно деяние изисква.. Пък и силата на духа.. Има време.

Всички гадости и хубави неща все още са пред теб.
Слушала ли си Ь? Не мога да ти пусна музиката но;

ОТКРОВЕНИЕ

Когато мълчиш
Когато крещиш
Когато те носят леки крила
Когато вървиш
Когато стоиш
Когато си в плен на важни дела
Когато градиш
Когато рушиш
Когато стенеш без звук
Когато си мрачен
Когато блестиш
Когато мислите бягат във кръг
Когато разравяш древна земя
и в теб е кръвта на милиони тела
и криеш лице във сухи листа
и чувстваш мирис на много лета
Ти си Земята
Ти си звездите
Ти си със вятъра навред
Ти си Зората
Ти си тревите
Ти си и огън и лед

Любомир Малковски Ь

Не съм.. Но казах, има време.. И всичките неща ми предстоят, да. Макар и да съм минала през доста, жива и здрава съм, с мен и най-близките. Така че.. напред. Ама ми изчезна оптимизма нещо.. А струеше преди.. ;) Пак ще дойде, казвам си.. И се мъча да си вярвам.

Не бе Мъничък, не става с оптимизъм или песимизъм, с черно или бяло.Трудните дни, месеци или години идват наведнъж по няколко. Добрите също.Представяш ли си какво леке щеше да се заформи от постоянно блажен живот?Такъв е животът. Ако се вдигнат барикади - отиваш там, ако няма ,събуждаш се сутрин и отиваш гола до прозореца да се протегнеш.