Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.07.2006 04:13 - 1
Автор: gazza Категория: Изкуство   
Прочетен: 1661 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 18.07.2006 20:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Когато бях дете, спомням си летем играейки с децата от махалата, или зиме четящ някоя книжка, или слушащ плоча, когато наближеше 5.30ч , как почвах да се притесняваям, че мама и тате не се появяват.В главата ми изникваха картини на катастрофи, виещи линейки, донесени телеграми.Страхът ми да не загубя най - близките ми, ме оформяше като човек,уж съзиращ ценните неща.Откъде да знае едно 8 - 9 годишно дете, че нещата не стоят така.? Че ТЕ ме обичат, е ясно, но че моят живот е нещо съвсем различно??Това само показва моята обич или привъзаност към тях, но не и чувствата; обич и вярност. 
 За първи път избягах от къщи на 5 години. За последен и завинаги на 17. 
 Аз ли съм нихилист и анархист, аз ли съм извън реалноста, аз ли съм Problem child!?
 Дали мога да си поискам моя живот, без роднински връзки, без зависимост от любими жени и приятели, без общоприети закони и норми?
 Пропускам нарочно по - интимните проблеми, но основата е ясна.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ren - --------------
18.07.2006 09:55
Марш веднага при тези ,които те обичат.Те са част от душата ти .Не можеш да живееш с половин душа.
цитирай
2. gazza - с(_)(_)>
19.07.2006 01:04
Може Рен, може!Ако това е останало!Само че мисля че душата си е цяла, само дето и тя прави опити да избяга.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gazza
Категория: Изкуство
Прочетен: 316911
Постинги: 91
Коментари: 306
Гласове: 1933
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031