Не зная защо , но изведнъж ми стана тъжно.
Сетих се - преди десетина години , след един купон, ставам аз първи, рано - рано около 10 и се изнасям на терасата. Пия си тютюна и бирата, и си зяпам.Изведнъж отдолу минават баба с внучето си. Онова дете беше с повреда в краката - на всяка крачка се набираше и кандилкаше! И няма да повярвате - облечен беше в костюм на Батман!!! С всичко! Качулка, пелерина, маска....Разплаках се...И нямаше с кой да го споделя...

Наистина нищо не мога да кажа! Но сега поне го сподели ...

Така е скъпа,но момента беше убийствен!

Ще кажа! най-скъпоценното нещо на този свят - според мен - са твоите сълзи в онзи момент.

Аз наистина исках само да го прочетете, но щом е така - моите сълзи бяха за него, обаче без да могат да помогнат.

Помогнал си, макар и да не знаеш как точно.
Състраданието ни отличава от останалите форми на живот. И както омразата поражда омраза, а насилието - насилие, така и позитивните чувства по един незрим и недоловим начин пораждат други такива.
И на мен ми с е случвало да се чувствам по подобен начин и да възкликвам безмълвно: "боже, колко мъка има по този свят"!
Но именно тези състояния са ме подтиквали да живея така, че да притиводействам на мъката.

аз не мисля за мъката, а за това колко ли е щастливо едно болно дете, като се разхожда с костюм на свой герой. И ми се иска всички болни деца да се почувстват като него :/ Не оставай с впечатлението, че не ми е мъчно за детето, напротив.

Така е Кадифенце!