Някой влиза в моята стая
 Носи черната маска на омразата
 Чупи всичко по пътя си
 И издърпва ми постелята
 Чернота се излива пред очите ми
 Кръв изплисква се на стената
 Прощавам се с обичните ми
 Потъвам сред стенания
 И спомням греховете си
 И слепите безлични утрини
 Крепейки се на нозете си
 Претърсвайки умът си
 Изчезвам и се моля
 По - сетнешен живот да има
 Мекар и по неволя -
 Лятото щом сменя се със зима
 

Бе, де да знам. да не мислиш че като съм го писал , съм бил трезвен.

Разтърсващо е обаче по особен начин.. ;)
Харесва ми.. Много.

Тенкю пийпъл, тенкю....