Роден във тишината
 сред вечния стон
 той бе грубо изхвърлен
 от топлия дом
 Не сам и не нарочно
 животът му започна
 без знак къде е
 и защо е там
Под вежди, поглежат
 подхвърлят, крещят;
 Сам не можеш
 слушай нас
 Не сам избра място
 в техния свят
 Пак друг вместо него
 и пътят избра
 И сякаш друг се чуди
 кой кой е
 кои са луди
Кога и как 
 ще свърши този път
 Под вежди, поглеждат
 подхяърлят, крещят;
 сам не можеш
 слушай нас.........

    Любомир Малковски    Ь
 

!!!