А познайте кво стана...Дойдоха и двете...И всъщност през времето докато Мари си тръгне, нищо освен нея не ме интересуваше.

 Не знам какво ми стана
какво се промени
 но виждам те такава
каквато бе преди
 Не сме живели сякаш
толкоз много дни
 отново те поглеждам
чудя се -ти ли си
 Мисля си как
стана така
 виждам те пак
чак сега
 Във този миг безкраен
времето се спря
 далечен нереален
светът край нас замря
 И ние сме замрели
с докоснати ръце
 от радост онемели -
усмивки на дете

    Любомир Малковски       Ь