Сам в полумрака
  със празна глава
 някъква мисъл
  изплува едва
 Много отдавна 
  съм тръгнал на път
 след колко ли крачки
  ще стигна отвъд
 Виждах целта си
  пътят заслан
 с омрази, ями, интриги, измами
  но тръгнах на там
 Бяхме много
  цяла тълпа
 всички решени 
  на тази игра
 Аз чаках знака
  притворил очи
 мислех си само
  ПОБЕДИ!!!
 Сетне поехме 
  по пътя заслан
 с омрази, ями, интриги, измами
  вървяхме натам
 Там някой падна
  друг изрева
 трети издъхна без глъдка вода
  друг пък предаден от братска уста
 пети умираше с цвете в ръка
Виждах целта си
  пътят заслан
сомрази, ями, интриги, измами

  Хора, съдби, 
 Празни души
 Не! Не искам натам!
 


   Любомир Малковски 

а пък дали е песимизъм или оптимизъм....боже, защо хората искат само лицеприятни, сантиментални глупости...Добре, но ми се струва, все пак малко приповдигнато...ами изкрещи като днешен тийнейджър! Това разбира се си е мое мнение и може и да не го приемаш.Чао!

Аз бях оня със цветенцето...