Вълните мълчат зад слушалките. Затваряйки очи не можеш да ги раделиш. Вълните и музиката. Но не можеш и да ги слееш... Само можеш да се вглъбиш в себе си и музиката и да си измедитираш образи, отнасящи те на непознати места. Също както когато изтощен от постоянна физическа болка, затваряш очи и потапяйки се, отдавайки се на болката, потъваш в нея и прегръщайки я намираш спокойствие.
 Вълните, музиката и ти...Всъщост това е цялото. И всяко от трите открехва възприятията на съзнанието ти в насока подготвена отдавна, но чакаща момента да я откриеш.
 Сутрешни, леки вълни, докосващи края на тесен каменист плаж... И Джими Хендрикс...И смут пред неизвестното...И накрая докосване по гърба.
 Пенести, изгърбени и устремени вълни, разбиващи се в стръмно спускащо се дъно в средата на бледа нощ... И Рейдж Агейнст дъ Машин... И отхвърляне на измислени граници.
 Огромни, връхлитащи вълни, заливащи брега в разбит от хоризонтално валящ проливен дъжд, сив августов следобед... И Бляк Сабат... И умора и желание за промяна.
 Нощни вълни на прилива, пръскащи края на дълъг кей... И Юрая Хийп... И копнеж по нещо одвъд тъмнината.
 Почти незабележими вълни надвечер, гледани от крейбрежна улица...И Джудас Прийст... И нега.
 Малки поклащащи се вълни в следобедна жега, в залив в ниското... И Джеймс Браун...И радост и безделие.
 Музиката спира. но не съвсем... Оставаш с метронома на вълните, скрили звуците си зад слушалките. Упойващи те и отнасящи към хипнотична нирвана, където времето няма значение. Мир, изтриващ и последните леки остатъци от радост и тъга... Мир...Непостижим нацяло...Изплъзващ се.
 Мъртъв си. Остават вълните и музиката. Недосегаеми...Мъдри... Вечни... Чакащи съвокуплението с някой който вече е тръгнал към тях. Чакащи кратката оргия, чийто плодове сладко-тръпчиви, живеят на места където влиза само един. Участникът.

... обичам те ... пиши по-често деееее!!! :))))
Красив и изпълнен с музика ден ти желая!

;)
И чувството, и полета на мисълта..

Достатъчно близо до рая на
собствената илюзия.
Без нуждата и без желанието дори да пристъпиш навън.

Присъединявам се към sunflower.. Пиши повече !;)

И когато се събудиш от хипарските си полюции, установяваш, че по устата ти е полепнала пяна, а около сухото ти вратле се е увило дълго водорасло, с което можеш и да се обесиш ако те връхлети внезапно прозрение за стойността на собствения ти живот.