Става глупаво
и лед твърди очите ми
Семпли мисли плуват
на върха на гънките ми
Бели мишки носят 
инжектирани безумия
Честните ми спомени изчезват
уморен потапям се
Може да изплувам утре
или да изчезна да реша
Да не се събуждам
или да поискам да умра
През мене скъпите ми хора
в своите огледала поглеждат
От вятъра! дърветата шумят
тротоарни плочи нямат спомен
Кучета бездомни лаят
Къщите в оито съм живял се сриват
Дъждовете под които съм вървял
всичко са измили
Гъстите мъгли разстелени
откъсват ми света
Липсите ми вечни
разрушават ми съня
Беден ум, бедна слуз
Горест вечна, вечен смут
Отказ, срам, тъга
Горест, знаци, пустота
Мъдрост
Самота
Става глупаво
Искам си съня