Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.10.2018 23:19 - ЕДИН НЕЗАБРАВИМ РЕЦИТАЛ….
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 1887 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                 ЕДИН  НЕЗАБРАВИМ  РЕЦИТАЛ….

 

   Миналия петък присъствах на музикална академия, която ме върна 30-40 години назад. Не помня точно годината, когато се случи това,  вероятно бе 1980-а, но пък помня други подробности – Зала „България”, билетите бяха по 3 лв, рецитал с изпълнение на Голдберг вариаци изнесе Алексис Вайсенберг. Тогава не познавах още добре произведението, но пък този рецитал бе причината да се запозная с него сериозно. Попаднах и на унгарска грамофонна плоча със запис на Глен Гулд на тези вариации от 1982 г, после попаднах и на един предишен запис на тези Вариации с Глен Гулд, направен 30 години по-рано.  Колкото и невероятно да е това, с тази пиеса пианистите завършват кариерата си, както виолончелистите с Шестте сюити за соло виолончело от Бах. Глен Гулд с тях започва кариерата си. Разликата между двата записа е много голяма.

    Преживяването от запознаването с тези вариации бе много силно и макар изминали почти 40 години от изпълнението им аз не го забравям. Подобно преживяване имах когато за първи път слушах в изпълнение на Антон Диков, когото много уважавам като музикант Сонатата оп. 111 на Бетховен.

    Досещам се за една мисъл на Марсел Пруст, че светът не е създаден веднаж завинаги, а се създава толкова пъти, колкото пъти се появи един оригинален гений. Избягвам ползването на тази дума, прилагам я в музиката само за Моцарт.

    Но ето, че вече навлезъл в зрелостта на живота ми, а можи би и излизащ от нея, аз отново видях истински музикант – нашия сънародник Христо Казаков. В НМУ той бе ученик на съпругата ми. Винаги съм го считал за интересен, не мога да кажа нещо повече.  Но той работеше усърдно, развиваше, намери си подходящ професор, Димо Димов. После, като всеки кадърен човек на изкуството замина за Европа. Сега живее в Швейцария.

    И ето, че преди 8 години той изнесе рецитал в Камерната зала „България” с пиесата Голдбергвариации. Беше нещо забележително - той представи пиесата на изключително високо ниво. Един рецитал, който не мога да забравя.

   И ето го Христо отново, сега в Голямата зала „България”, с рецитал на същата пиеса. Докосването до изкуството е нещо велико и аз като разбрах за тази предстояща изява се върнах в мислите си 8 години назад. Нямам запис от този рецитал, но твърдя, че помня изпълнението му.

    На сцената се появи един артист с излъчването на Рихтер. Последва изпълнение, различно от това, което знаем на големите артисти, един различен прочит на творбата на Бах от един много голям музикант. Времето спря, следях вариациите, чиято последавателност знам. В изкуството винаги има още, аз все намирам нещо, което не ми достига, но това изпълнение на най-великата клавирна пиеса на света аз считам за съвършено. Един истиски Бах. Всичките гласове в многогласното /полифонично/ прозведение бяха проведени безупречно, лиричните вариации прозвучаха като молитви към Бог.

     Тъжно възприех повторението на Арията в края на цикъла, която възприемам като сбогуване, отправено към сушателите да се поуспокият след слънчевия „Кводлибет”, както се нарича последна 30-а вариация. Артистът я повтори по различен начин, бих казал, приглушено, тъжно. Един разложен акорд при първото изпълнение на Арията прозвучава възходящо, „от земята към небето”, при повторението на Арията, той се връща на земята. Бахови символи. Както триолите, които символизират трепкането на крилата на Светия Дух, гълъба, като темата на кръста, като трите теми на Бог отец, Бог син и Светия дух в тройната фуга, финал на Органната меса.

   Поздравих Христо, поговороихме си за работата му. Той интерпертира Бах и има лекции върху неговите прозведения. Делото му за Бах е подбоно на това на Карл Рихтер.

   Навлязъл вече в зрялост, Христо е на 44 години, трудил се и търсил в изкуството, той е достигнал върхове, с които ние, като негови сънародници можем да се гордеем. Разбрах, че изпълнява и Изкуство на Фугата. Пожелах му при следващото си посещение да я изпълни.

    Залата бе запълнена наполовина, а може би и по-малко. Най-истинските приятели на музиката и музиканти бяхме в нея. Но съществуваше някякво напрежение, някакав дух, който витаеше в залата и който за около час бе господар на всички – еднинствената мисъл на хората в залата бе насочена към пиесата. Ръкоплясканията не спираха, след тази тежка пиеса бис не биваше да има. Христо взе щим на един хорал за орган и го изпълни на пиано - транскрипция на прима виста, отново много вълнуващо.

   Чух една жена зад мен да казва: Ходещ ангел! Друга жена каза: Нищо показно, само Бах. Други плачеха…

    От около 40 години на такъв велик рецитал не бях присъствал.

    Тъй като няма запис на тази пиеса в Ю Туб ще приложа линк от една много сложна фуга на Бах за Орган. Божие слово, отправено към хората в превод на езика на музиката от Йохан Себастиан Бах....

   







Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12150082
Постинги: 4532
Коментари: 10746
Гласове: 18293
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031